Отопление на ток или твърдо гориво

Публикувана на: 14 Дек

Коментари: 0

През последните години отоплението с електроуреди набра широка популярност, въпреки високата цена на електрическата енергия у нас. Това е така, защото е най-неангажиращият, комфортен и чист начин за отопление.

Основният недостатък на този вид отопление е високата сметка на тока в края на месеца. На пазара се предлагат различни видове уреди за отопление – вентилаторни печки, лъчисти конвектори, лири за баня, маслени радиатори и т.н.

Всички отоплителни тела се предлагат със стаен термостат и като опция седмичен програматор за да се поддържа исканата стайната температура.

КОНВЕКТОРИТЕ
От всички тези уреди най-икономични са уредите, които работя с лъчист топлообмен (предаване на топлина в невидимата (инфрачервена) и видимата част на спектъра). Излъчването на топлинна енергия е под формата на електромагнитни вълни, които като достигнат тяло (стол маса) се трансформират в топлина за разлика от вентилаторните печки и радиаторите, които работят предимно с конвекция(циркулация на топъл въздух). Разликата в консумацията е около 6% в полза на лъчистите конвектори. Тези уреди почти не изискват поддръжка и се инсталират с минимални знания по електротехника.

КОТЛИ
За централизирано отопление се използват електрически котли с мощност от 6 до 90 КВ като до 10 КВ са монофазни, а по-мощните са трифазни, което ограничава тяхното приложение при отсъствието на трифазен ток. Това са модерни, екологично чисти и напълно автоматизирани топло източници с голяма надеждност при експлоатация. За тяхното инсталиране обаче се изискват специалисти със съответните познания поради факта, че се изгражда централна инсталация за отопление. Котела е оборудван с автоматика, която му е необходима за да работи коректно цялата предпазна и регулираща арматура, като разширителен съд, филтър, помпа, обезвъздушител, предпазен клапан под налягане (обикновено 2,5 или 3 бара).За изработването му се изгражда тръбната мрежа и отоплителните тела (радиатори или конвектори) и към тях се прикрепя котела. За поддържане на постоянно налягане в системата се добавя автомат за допълване на инсталацията с вода от водопроводната мрежа. Този тип инсталация се нуждае от съвсем малка поддръжка и се инсталират много лесно и бързо. Единствените им недостатъци са високата цена на тока и че са зависими от наличието на електрозахранване. Този метод на отопление е много подходящ за малки къщи и апартаменти, защото котела заема малко място и е напълно безшумен.

За централизирано отопление обикновено се използват радиатори или конвектори. Радиаторите в зависимост от материала, от който са направени са: чугунени(вече почти не се предлагат), алуминиеви и стоманени(панелни).

В мокрите помещения се използват стоманени, които много ръждясват и алуминиеви лири с различна мощност и съответно размери.

Силно препоръчително е централните отоплителни системи да се проектират или поне сметнат от лице със съответните познания за да се гарантира качеството на крайният продукт.

Предимството на водно отоплителните инсталации е, че могат да работят с няколко вида гориво, като смяната на котела с друг на твърдо, течно или газообразно гориво става лесно и бързо. С настъпването на кризата, все повече хора се насочиха към твърдото гориво, което е далеч по-евтино и достъпно.

Суровини за производство на дървени въглища и брикети от биомаса:

Всеки тип селскотопански и горски отпадък може да се използва, но влажността на материала трябва да е по-малко от 12%, а големината на гранулите да е по-малка от 5,5 мм.

Използвани суровини:
1. черупки от фъстъци
2. биогаз от захарна тръстика
3. черупки и стъбла
4. дървестни стърготини
5. отпадъците при производството на кафе
6. сламата от оризищата
7. стъблата на слънчогледите
8. стъблата на памука
9. отпадъци при производството на тютюн и синап
10. отпадъци при производството юта
11. бамбукови стърготини
12. пшеничена сламаление с ток и твърдо гориво с електро котел, лъчисти конвектори с котли и печки с водна
13. олющени върбови клонки
14. люспите на соевите зърна
15. слама и влакна от кокосов орех
16. люспите от ориз
17. отпадъци от горите – храсти, клонки,дървестна кора
и още много различни селскостопански отпадъци

Всеки топло източник ( котел или печка ) е проектиран да работи със специфично гориво – печките и камините изгарят дърва и брикети. Произвеждат се печки и котли, който работят с пелети и горелка за това гориво.

ПИРОЛИЗНИ КОТЛИ
Пиролизните котли са проектирани за брикети и сухи дърва с влажност най-много 20%. Този тип котли са скъпи, но си струват защото са напълно автоматизирани и са високо ефективни, като почти не оставят пепел след горенето. Работят с пиролизен процес, който може да се контролира сравнително прецизно, като се регулира притока на кислород в горивната камера на котела. Конструкцията им представлява две камери една над друга като в горната камера се зарежда горивото, а в долната протича дървесния газ който се отделя от дървата ( брикетите ) и гори при висока температура. Тези котли се произвеждат с мощност до 99 КВ и са идеални за малки и средни къщи.

ПЕЧКИ И КАМЕРИ С ВОДНИ РИЗИ
Освен обикновените печки се използват и печки с водна риза и камери за вграждане с водна риза, които в повечето случаи са с мощност до 28КВ. Разликата между тях е, че печките са с мощност до 16КВ и са готови за експлоатация веднага след подвързването им към отоплителната инсталацията, докато камерите трябва да се облицоват(обзидат) и са с мощност до 28КВ. Те са част отоплителната инсталация, която се състои от радиатори, циркулационна помпа, разширителен съд, филтър, тръбопроводна мрежа, спирателна и предпазна арматура. За циркулацията на водата в инсталацията се използва циркулационната помпа, като е почти задължително тя да е подсигурена с резервно захранване, в случай че спре електрозахранването й. За управление на помпата се използва диференциален термостат, който включва помпата, когато температурата на водата се покачи над 50ºС и я изключва когато температурата на водата падне под тази температура. За предпазване на помпата от мръсотия пред нея се монтира филтър, който се почиства веднъж годишно.

При тези инсталации приоритет е обезопасяването на инсталацията срещу аварии, които могат да бъдат много опасни за обитателите на сградата. При повишаването на температурата на водата тя започва да се разширява и затова се слага разширителен съд, който да поеме температурното разширение на водата. Те биват отворени и затворени, като за отворените е задължително да се намират поне метър по-високо от най-високата точка на инсталацията. Затворените съдове имат мембрана по средата, която се разширява като балон за да поеме разширението на водата. Обикновено тези съдове се напомпват до 1,5 бара още в завода поради факта, че отоплителните инсталации работят при 1,5 до 2 бара. От едната страна на разширителния съд има вентил за регулиране на налягането в него. Въпреки наличието на разширителни съдове е възможно налягането и температурата да се покачат до опасни стойности затова е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО монтирането на предпазен клапан по температура и налягане към инсталацията, освен ако тя не е с отворен разширителен съд. При превишаване на налягането над 3 бара и 95ºС този клапан се отваря автоматично и изхвърля вода в канализацията и след спадане на налягането и температурата се затваря. При спадане на налягането се отваря автома за доливане на инсталацията, от където постъпва студена вода от водопровода, като водата се смесва с тази от инсталацията. Автомат за доливане е възможно да се постави само на затворен тип инсталации (със затворен разширителен съд). Към отоплителната инсталация може да се подвърже и бойлер със серпентина за загряване на вода за санитарни нужди. Този тип отопление има редица предимства – евтино гориво, лесен монтаж, висока надеждност и дълголетие. Като недостатъци могат да се посочат ниското КПД (коефициент полезно действие) на печките и камините, трудно продукти2: то регулиране на горивния процес, мръсното гориво и трудното зареждане. Въпреки това тези системи си имат своите почитатели.

ТОПЛОВЪЗДУШНИ СИСТЕМИ
По-рядко се изграждат топловъздушни системи за отопление с камини които представляват камина със система въздуховоди за пренос на затоплен въздух за отопление на няколко помещения. При монтажа на камината се оформя въздуховод около камерата за горене, като се поставят решетки в долната част на камерата за да влиза въздух, който се затопля от камината и през въздуховодите постъпва в помещенията. Циркулацията на въздуха се осъществява в резултат на температурния градиент при затоплянето на въздуха. За равномерно затопляне на помещенията и правилна циркулация на въздуха. се поставят декомпесационни решетки на стените, както и на вратите от към помещението с камината.

Дебита въздух за всяко помещение се определя от топлинните загуби на помещението, който се пресмятат, поради което тези системи е наложително да се сметнат от специалист.

Размерите на въздуховодите се изчисляват в зависимост от дебита на въздуха, който пренасят. Тази система е изключително надеждна и проста за експлоатация и не се нуждае от никаква поддръжка. Като недостатъци могат да се посочат ниското КПД, мръсното гориво и трудното зареждане, но се предпочита заради евтиното гориво което използва.

Котелните централи на нафта, се нуждаят от горивни стопанства за (резервоари) за горивото. Резервоарите могат да бъдат подземни и надземни, а също така външни и вътрешни. Обикновено, то се организира като два резервоара – основен и разходен. Основния съхранява гориво за дълъг период от време 1-2 месеца, а разходния съхранява нужното гориво за деня.

Основния резервоар обикновено е стоманен(или пластмасов), а разходния е пластмасов.Тези резервоари се комплектоват с необходимата арматура – искроуловител, фуния за зареждане, датчик срещу препълване, нивопоказателна уредба и т.н.

Котлите, който работят с метан(природна газ) имат преимущество пред тези на пропан-бутан, защото не се нуждаят от резервоари за горивото. Те се захранват директно от газоразпределителната инсталация на съответния газов доставчик за населеното място. Метана се подава от ГРЗП( газорегулиращ замерен пункт), където налягането му се сваля от 4 бара на 100 милибара, след което през тръба се захранва газовия консуматор(котел, газов конвектор или печка). На газовата линия се инсталира и съответната предпазна и регулираща арматура – филтър, регулатор за ниско налягане, вентил-отсекател, манометри и т.н.

За отопление на метан се използват също газови конвектори и газови излъчватели. И при двата вида уреди газа се изгаря директно в отопляваното помещение като конвектора има вентилатор с който осигурява циркулацията на въздуха. За осигуряване на кислород за горивния процес конвектора има коаксиален комин тръба в тръба през който засмуква свеж въздух и отделя газовете от горенето. Газовите инфрачервени излъчватели могат да бъдат с отворена или затворена горивна камера като при затворената продуктите на горенето се изхвърлят с вентилатор извън помещението. Ако системата е отворена задължително се прави вентилация на помещението.

Автор: инж. Николай Жеков (Клима Систем Инженеринг)

Сподели