За вентилация и климатизация на ресторанти, кафета, конферентни зали и т.н. масово се използват
климатични камери особено ако дебита на въздуха е голям или в сградата няма място и трябва камерата да е навън(върху някой покрив). Климатичните камери донякъде дублират и допълват каналните системи за вентилация и климатизация. Разликата между тях е в размера и в конструкцията. Камерите имат същите компоненти, но в много по-големи размери. За сравнение каналните системи се използват до 5000 м3/ч като максималният им дебит е до 9 000 м3/ч, докато при камерите той достига до 150 000 м3/ч.
Каналните системи са проектирани за вътрешен монтаж (в окачения таван) докато камерите се проектират за вътрешен и външен монтаж (извън сградата върху покрива например). Камерите имат кутия (конструкция от ламарина и алуминиеви профили) с изолация което им позволява да се монтират на открито като имат малки загуби на топлина и студ.
С камерите могат да се постигнат почти всички параметри на въздуха които са ни нужни.
Могат да се използват само за вентилация със 100% свеж въздух за помещения в които се пуши или за вентилация и климатизация като конкретната конфигурация на камерата може да е всякаква за да постигне параметрите на микроклимата в помещението. Камерите са изградени от отделни секции които се комбинират за да конструира необходимата камера. Секциите са отделни кутии с компонент вътре като – вентилатор, топлообменник, филтър, оросителна камера, шумозаглушител и т.н. Тези кутии се нареждат една след друга или една върху друга за се сглоби камерата. Конфигурациите за най-разнообразни и максимално добре се вписват в сградите.
Изолацията на камерата може да бъде от 20 мм (за вътрешен монтаж) до 50 мм (за външен монтаж), като се подбира за съответните условия на работа.
В миналото камерите са били зидани като отделни стаи, днес те вече са от поцинкована ламарина или неръждаема стомана.
Тези съоражения имат следните предимства:
1.Сравнително евтини (по-скъпи са от каналните системи) и достъпни.
2.Постигат всички параметри на въздуха поставени от конкретната задача без проблеми.
3.Дълъг живот и безаварийна работа-понякога до 30-40 години.
4.Работят стабилно с топлообменник за
отопление при 100% външен въздух зимата.
5.Автоматизирани са изцяло което опростява монтажа.
6.Много адаптивни са по отношение на заеманото място в сградата.
7.Работят стабилно и без необходимост от обезскрежаване при вграждане на термопомпен агрегат в тях.
8.Лесно се вграждат рекуператори за икономия на енергия.
Основният недостатък на климатичните камери е големият разход на енергия от вентилаторите, което си проличава най-много при големите камери. Да се отоплява и охлажда едно помещение с водна инсталация е много по-икономично(например с вентилаторни конвектори). В същото време за големи дебити въздух за вентилация те са почти незаменими.
Последното нововъведение при камерите е вграждането на термопомпени агрегати в тях което има неоспорими предимства. В камерата има вграден рекуператор, който отнема част от енергията на изхвърляния въздух и я предава на постъпващия. Именно със този въздух, който се изхвърля работи изпаритела през зимата. Той е с положителна температура и не е необходима обезскрежаваща инсталация за термопомпата. Това вдига ефективността на термопомпата значително като не е необходимо време за обезскрежаване просто защото не е необходимо.
Отвъд океана много се използва друго съоражение за климатизация – покривните централи(rooftop). Те са проектирани почти изцяло за климатизация. Представляват климатична камера с термопомпен агрегат, който работи с рециркулация (върти само въздуха от помещението). В централата има три основни компонента – вентилатор, филтър, термопомпа с въздушно охлаждане и електрически нагревател или топлообменник за топла вода. Може да се вгради и регенеративен топлообменник за да се добавя и пресен въздух за вентилация с минимални загуби на топлина и студ.
Основните предимства на покривните централи са:
1.Много надеждни при работа.
2.Почти никаква поддръжка – само чистене на филтъра.
3.Напълно комплектовани единици за монтаж включително автоматика.
4.Много адаптивни по отношение на вписването им в сградата.
5.Много допълнителни опции.
Основните недостатъци, които са ограничили употребата на централите са:
1.Ниска ефективност на термопомпата-особено под 0°С.
2.Необходимост от резервен източник на топлина зимата-затова се слага допълнителен топлообменник или електричски калорифер.
3.Затруднено е регулирането на температурата ако се климатизират няколко помещения.
4.Разхода на вентилатора е голям и намалява ефективността на централата като цяло.
Централите се разделят условно на малки(до 16КВ) и големи(до 130КВ). Малките са почти иаместени от каналните климатизатори, които са по-ефективни ипо-лесно се монтират.
Големите централи обаче се предлагат и с отоплителна секция на газ, което е едно голямо предимство, защото няма нужда от котелно на газ с всичките съоражения и тръби за него. Понеже централата е навън няма нужда и от комин, просто високо ефективен топлообмен между метана и въздуха от помещението. За големи помещения до 700-800 м2 са идеални.
Автор: Николай Жеков (
Клима Систем Инженеринг)