КЛИМАТИЦИ, МУЛТИСПЛИТ И VRF-VRV СИСТЕМИ

Публикувана на: 17 Дек

Коментари: 0

Като алтернатива на евтиното отопление с дърва и природен газ българския потребител се насочи към отопление с различни видове климатици. В първите години на разпространението на климатичната техника в България се внасяха и продаваха главно евтини китайски климатици, който имат много недостатъци.

Всички световни производители произвеждат три типа климатици:
- Обикновени
- Нискотемпературни
- Инверторни

Обикновените климатици работят в режим охлаждане работят до +43-46°С, работят в режим ON-OFF (включено-изключено), автоматиката им е много опростена и не могат да обезскрежават стабилно външното тяло в режим отопление. Тези климатици са подходящи само за охлаждане, защото в режим отопление работят стабилно до около+5°С. През зимата ако се използва такъв климатик за отопление външното тяло се обледенява и автоматиката го изключва. Компресора работи в режим ON-OFF (включено-изключено), което води до преразход на енергия, защото климатика подминава зададената температура и прегрява (преохлажда ) помещението. Когато работи в режим на отопление, външния топлообменник играе ролята на изпарител. Фреонът, който е втечнен газ, минава през капилярка и се изпарява. Обикновено климатиците са така изчислени, че температурата на изпарение на фреона да бъде 5-7 градуса по-ниска от температурата на въздуха и по този начин да взима топлина. Например: ако навън температурата е 5 градуса, а фреона се е изпарил при 0 градуса - то той се загрява до 5 градуса. При температура около нула градуса влагата, която е във въздуха кондензира, замръзва и полепва по ламелите( пластинките на топлообменника на външното тяло) на външния топлообменник. Това води до обледеняване - частично или изцяло.

Температурния датчик подава сигнал на автоматиката и климатика минава в режим. Целта на този режим е да стопи натрупания скреж, да изсуши (временно) топлообменника на външното тяло и климатикът да започне да функционира нормално. При този режим външното тяло става кондензатор, а вътршното изпарител и започва да топи скрежа(леда) по външното тяло. След 8-10 минути автоматиката обръща хладилния цикъл с четирипътния вентил и климатика продължава да работи. При първото обезскрежаване, натрупания скреж се разтопява, но топлообменника не може да изсъхне добе. В участък около 3-4 см в най-долната част остава мокра. При повторно включване в режим на отопление, в този участък ламелите остават мокри и започват да се обледеняват. При следващия цикъл на обезскрежаване е абсурдно да бъде стопен този лед. Напротив - още 3-4 см от питата остават мокри и при последващо превключване на отопление замръзват. И така, бавно, упорито и системно ледът пълзи нагоре по топлообменника, докато не скове цялото тяло, а това вече е крайно нежелателно.

Нискотемпературните климатици са оптимизирани да работят при ниски външни температури обикновено до -8-10°С като се използват електрически нагреватели вградени във вътрешното тяло, но страдат от недостатъците на обикновените климатици.

Инверторните сплит-системи автоматично регулират мощността си, при което много по-точно се поддържа зададената температура при по-ниски нива на шум и икономия на електроенергия от 25% до 72% ( спрямо обикновенния кондиционер ). Тази система обезпечава голяма мощност и поддържа много по-дълъг срок на експлоатация. Това е възможно, защото потребяемата мощност се понижава, когато температурата в помещението се приближава до желаната. Инвертора в този случай превключва в режим на работа на ниска мощност за да поддържа температурата в оптимални граници без излишни загуби на електроенергия.

Инверторните сплит-системи имат плавна микрорегулировка, а оттам и стабилна температура в стаята без резки колебания и без риск от простудяване. Енергопотреблението се намалява до 72% т.е. кондиционера в основното си време на работа работи в този икономичен режим.

Инверторния климатик може да работи на отопление при отрицателни външни температури ( до - 20 градуса Целзий ), нещо недостижимо за обикновенните сплит-системи.

Инверторното управление регулира мощността на климатика, чрез промяна честотата на въртене на компресора. Честотата на въртене на компресора се определя от необходимия отоплителен/охладителен капацитет.

Има четири вида инверторни сплит-системи:
- АС-Променливотокови (клас B и C)
- DC-Правотокови (клас А)
- DDC-Дигитални правотокови (клас А)
- DDC Hibrid - Дигитални правотокови Хибридни (клас А).

Основните разлики при видовете инвертори са в икономията на електроенергия - АС (до 35%), DC (до 56%), DDC (до 60%) и DDC Hibrid (до 72% спрямо обикновенния климатик) и видовете компресори - двойно роторни или скрол (спирални). Като цяло всички видове инвертори са високо технологични изделия .Това е бъдещето на климатиците. Като за пример може да посочим, че в Япония 98% от продажбите на домашни сплит-системи са инверторни.

Инверторите носят името си от типа електрически пребразувател, който електронно регулира напрежението, електрическия ток и честотата на работа на климатичния компресор. Използването на електронни схеми революционализира работата на климатиците. При работата с променлива мощност - повишавайки честотата се повишава и изходната мощност, докато намаляването и води до по-ниски нива на мощност. По този начин температурния контрол е много по-прецизен и постоянен и работата на инверторните климатизатори е много по-ефективна в сравнение с конвенционалните модели.

Като разновидност на сплит системите се предлагат и мулти сплит системи, които представляват едно външно тяло с до четири вътрешни тела. Тези машини се предлагат или с един голям компресор или с два по-малки за отделните вътрешни тела. Предимството на първите е, че може да се прехвърля цялата мощността на едното вътрешно тяло ако другото не се ползва.

За централна климатизация навлязоха VRF(VRV) системите, които започват да се налагат като едно от най-добрите средства за климатизация от няколко помещения до цели сгради. Тези системи предлагат възможността за употреба до 64 вътрешни тела от цялата гама от начини за монтаж на вътрешните тела(стенен тип, касетъчен, канален, подово-таванен и др.). Тези системи работят в режим отопление, дори когато навън е до -20°С, а в режим охлаждане, дори при темп. от +43°С, като имат оптимизирана система за разскрежаване.

Външните тела могат да се монтират на покрива на сградата. Това е постигнато благодарение оптимизацията на връщането на маслото в компресора и големия тръбен път. Външното тяло дава възможност за включване на вътрешни тела, като общия им капацитет може да надвишава с до 35%.

Експлотационния живот на една стандартна сплит система е около 6-7 години, но при VRF системите е 20- 25 години.

Разнообразни видове кабелни и безжични дистанционни управления осигуряват максимално удобство при управление, както на всяко едно от вътрешните тела , така и на цялата система.

Компютърното управление дава възможност за контрол на всеки един елемент от VRF системата - мониторинг за повреди, за състояние на вътрешните и външните тела, както и възможност за ежедневна, седмична или месечна справка за консумираната електроенергия на всяко едно от телата или цялата система (това дава голямо преимущество, когато в климатизираната сграда се помещават различни фирми и офиси)
VRF системата работи с фреон (както стандартната инверторна сплит система). Фреонът използван в промишлената VRF система е екологично чистия R410A или R407C (в зависимост от модела)

При едновременната работа на VRF системата, на вътрешните тела се позволява единствено и само работа в зададения режим. Няма възможност за част от телата да работят в един режим, а останалите в друг. При този тип системи вътрешните тела работят едновременно само на един режим, т.е. ако системата е в режим "Охлаждане", то всички вътрешни тела ще охлаждат.
За индивидуална работа на VRF системите, на вътрешните тела се предлага възможност едновременно част от тях да работят в един режим, а останалата в друг. Част от климатичната система може да работи например в режим "Отопление", а останалата част в режим "Охлаждане".

Тази система е особенно подходяща за климатизация на обществени сгради, като хотели, телекомуникационни компании (едната част може да е в режим "Отопление" през зимата за персонала, а останалата да поддържа небходимата температура за нормална работа на оборудването в режим "Охлаждане") и др.

Има въможност всяко тяло да работи в индивидуално зададения режим, но въпреки всичко менажирането на системата може да се поеме от индивидуално или централизирано дистанционно управление, с което се дава възможност за следене за състоянието, работата и разхода на системата.

Голямо предимство във възможността за извършване на топлообмен между помещенията от единия режим на работа с помещенията от другия режим. Т.е. VRF системата извлича топлината от помещенията, които са в режим на "Охлаждане" и я използва за тези помещения, които са в режим на "Отопление". По този начин може да се намали разходът на електроенергия.

Автор: Николай Жеков (Клима Систем Инженеринг)

Сподели