Водно подово, стенно и таванно отопление и охлаждане

Публикувана на: 16 Дек

Коментари: 0

Съвременните системи за подово, стенно и таванно отопление и охлаждане предлагат нови нива на топлинен комфорт на своите ползватели. Благодарение на високия си процент лъчиста енергия и новите системи за топлоизолация на сградите, подовото отопление и охлаждане става все по-привлекателно за потребителите. В комбинация с най-новите термопомпени агрегати с водно или въздушно охлаждане се получава една съвременна, високотехнологична и икономична система за климатизация с дълъг живот и минимална поддръжка.

Съвременните газови котли, като нискотемпературни и кондензни котли на газ, са отличен избор за подовото отопление.

Стенното, таванно и подово отопление и охлаждане работят с лъчист топлообмен и много малко конвекция, което им дава редица предимства:
- по-ниски температури на циркулиращата вода в системата
- по-ниска температура в помещението с 1-2°С при запазен комфорт
- ниски температури на ограждащите повърхности
- почти никаква конвекция в помещението

Обикновено системите за отопление с радиатори работят с температура на подаващата водата 80-90°С, докато при подовото тази температура е 45-50°С максимум. Радиаторите работят предимно с конвекция (затопленият от тях въздух се издига нагоре), което вдига прах в помещението и дразни дихателните пътища на алергичните хора, което липсва при подовото отопление. Високите температури при които работят радиаторите ги правят непригодни за съвместна работа с термопомпени агрегати.

Благодарение на лъчистия топлообмен, стайната температура може да се намали с 1-2°С без да се наруши комфорта в помещението и при това се постига икономия 3-6% годишно. При работа на отоплението, повърхността на пода се нагрява до 29°С в стаите и до 33°С в мокрите помещения. Това изискване в нормите за проектиране предотвратява някой странични вредни явления – парещ под, надути крака, отлепен теракот и т.н.

Съществуват различни системи за този вид отопление и охлаждане в зависимост от приложението си, но основните компоненти са няколко:
1.Подова изолация с дебелина 2-5 сантиметра.
2.Профилна лента за поемане на температурните разширения на подовата настилка и замазката.
3.Носеща мрежа или пластмасови шини за укрепване на серпентините.
4.Покривно фолио което предпазва изолацията от проникването на вода от замазката.
5.Тръба от омрежен полиетилен или тръба с алуминиева вложка – тези тръби не допускат дифузия на кислород през стената на тръбата и не корозират стоманените елементи на инсталацията.
6.Колекторни кутии и разпределителни колектори с електрозадвижки на подаващия колектори дебитомери на събиращия.
7.Кранове и фитинги за съответната тръба.
8.Тръбна мрежа за захранване на колекторните кутии от котелно или хладилен център.
9.Котелна инсталация или хладилен център.
10.Автоматика.

В зависимост от конкретното приложение технологията на изграждане е различна но много близка и тя протича по следния начин:
1.Вгражда се колекторната кутия и се монтират разпределителните колектори.
2.Закрепва се профилната лента за стените на помещението за поемане на температурните разширения на подовата настилка и замазката.
3.Полага се топлоизолацията по пода.
4.Полага се покривното фолио върху изолацията.
5.Закрепват се пластмасовите шини(укрепваща мрежа) върху изолацията през разстояние 1 метър.
6.Навиват се серпентините като се следи разстоянието( стъпката на полагане) между тръбите за да се спази разчетената мощност.
7.Серпентините се подвързват към колекторите.
8.Изпитват се серпентините с налягане.
9.Монтират се стайните термостати, кабелите и задвижките върху колекторите.
10.Подвързват се кутиите към щтранговете или линията към котелното.
11.Изгражда се котелното или хладилния център.

При проектирането и монтажа има изисквания, които трябва да се спазват, като температурата която се подава към инсталацията, вида на подовата настилка, вида на замазката, стъпката на полагане, следене на точката на оросяване, хидравличните съпротивления на серпентините, вида на топлоносителя, вида на системата подово отопление и т.н. За тази цел проектирането на тези инсталации е задължително.

Подовото, таванно и стенно отопление може да се използват за охлаждане, но мощността е малка до 30 вата на м2, което налага полагане на серпентини по стените и тавана на помещението, за да се покрие необходимата мощност. При невъзможност се слага допълнителен конвектор. При охлаждането температурата на водата(етиленгликола) от хладилния център е с температура 16°С, за да се избегне конденз, като за тази цел се слага датчик в замаската и автоматика, която изчислява точката на оросяване във всеки един момент. По този начин се цели да се избегне конденз по повърхостта на пода(тавана или стената).

За таванното охлаждане се използва система с шини и тръба с малък диаметър 10 мм, докато за пода се използва тръба с диаметър 16,17 и 20 мм.

При използването на топлоизточник с висока температура(котел) се използва трипътен вентил с помпа за сваляне на температурата до под 50°С.

Създадени са подови отопления за специални приложения, като отопление на тревни площи, спортни зали с вибриращ под, рампи за автомобили и улици, при които е задължително използването на етиленгликол с цел предпазване от замръзване.

Автор: Николай Жеков (Клима Систем Инженеринг)

Сподели